ITHACA
…You must have surely understood
by then what Ithacas mean.
C. Cavafy
I am Odysseus, too,
but unknown.
No one ever heard of me,
nobody knew about my shrewdness…
Because I never left Ithaca.
Never in my life did I meet
Cyclopes, Lastrygones and Sirens.
I did not build a Trojan Horse,
I was not famous for any feats…
Because I never left Ithaca.
No one ever knew about my braveness
and the power of my bow.
Even Penelope’s love for me
has long cooled down…
Because I never left Ithaca.
13.09.1989
Translated by Ralitsa Saramova
РОМАН КИСЬОВ (България)
ΙΘΑΚΗ
«…ήδη θα το κατάλαβες
η Ιθάκες τι σημαίνουν».
Κ. Καβάφης
Κι εγώ είμαι Οδυσσέας,
αλλά άσημος.
Για μένα κανένας τίποτα δεν άκουσε
και κανείς δεν κατάλαβε την πονηριά μου…
Γιατί ποτέ την Ιθάκη δεν άφησα.
Στη ζωή μου δεν συνάντησα ούτε μια φορά
Κύκλωπες, Λαιστρυγόνες και Σειρήνες.
Δούρειο ίππο δεν έχτισα
και με άθλους δεν απέκτησα φήμη.
Γιατί ποτέ την Ιθάκη δεν άφησα.
Για τη δύναμη του τόξου μου και το θάρρος μου
κανείς δεν έμαθε.
Ακόμη κι η αγάπη της Πηνελόπης
για μένα από καιρό πάγωσε…
Γιατί την Ιθάκη δεν άφησα.
(Μετάφραση: Μαρία Μπουρμά)
ИТАКА
…навярно вече си разбрал
Итаките що значат.
К. Кавафис
И аз съм Одисей,
но неизвестен.
За мене никой нищичко не чу
и никой не разбра за хитростта ми…
Защото никога Итака не напуснах.
В живота си не срещнах ни веднъж
циклопи, ластригони и сирени.
Троянски кон не построих
и с подвизи не се прочух…
Защото никога Итака не напуснах.
За силата на моя лък и смелостта ми
никой не узна.
Дори и Пенелопа в любовта си
към мен отдавна охладня…
Защото никога Итака не напуснах.
13.09.1989
LETTER
My dear,
I am writing to you again.
You ask me what I’m working on.
How can I put it – I’m trying
to close words into ideas and meanings…
You ask me where I live.
How can I explain – while trying
to close the words, eventually
it turns out the words have closed me.
The prison of words – that is my address.
You can drop by, if you like.
There’s no visiting day here.
I feel well altogether, the conditions are great –
no bars on the windows,
no supervisors at the doors…
The doors, the heavy iron doors
are always open…
Surely you’d like to know
if I have a life sentence.
Then you should know that here
there is no death at all.
Translated by Ralitsa Saramova
ПИСМО
Здравей,
отново сядам да ти пиша.
Питаш ме какво работя.
Как да ти кажа – опитвам се
да затварям думите в идеи и значения…
Питаш ме къде живея.
Как да ти кажа – опитвайки се
да затварям думите, в крайна сметка
се оказва, че думите са ме затворили.
Затворът на думите – това е моят адрес.
Можеш да наминеш, ако искаш.
Тук няма ден, определен за свиждане.
Иначе съм добре, условията са чудесни –
на прозорците няма решетки,
няма надзиратели пред вратите…
А вратите, железните тежки врати
са винаги разтворени…
Сигурно желаеш да узнаеш
дали е доживотна моята присъда.
Тогава знай, че тука смърт
въобще не съществува.